Хипотерапия и терапевтична езда
Проект "Хипотерапия и терапевтична езда за деца и младежи с увреждания"
Финансираща организация: Община Пловдив
Продължителност: 12 месеца - от август 2008 г. до август 2009 г.
Целева група:
40 деца и младежи от гр. Пловдив и областта с интелектуални и двигателни затруднения.
Основна цел:
Подобряване на физическото и психо-емоционалното състояние на децата и младежите.
Основни дейности:
Хипотерапия и терапевтична езда, които се провеждат на конна база „Хан Крум” в с. Войводиново.
Програмата включва индивидуална работа с децата и младежите от целевата група. Рехабилитационната програма при ездата е насочена към подобряване на равновесието, отпускане на мускултурата, укрепване на общото физеско и психическо състояние.Процедурите и общуването с животните оказват позитивно въздействие върху психичните процеси и емоционалното състояние на децата.
Публикации:
материал на в-к "Марица"
Лекуват церебрална парализа с конна езда от Мария КРАБОЙЧЕВА
От два месеца 18-годишното момиче посещава два пъти седмично конната база във Войводиново. Включена е в програмата по хипотерапия за деца с церeбрална парализа....... Оказа се, че този вид лечение е толкова ценен, колкото и плуването. В Америка се прилага отдавна. Той дава възможност на болните да се докажат сами това от една страна. От друга движението с коня укрепвамускулатурата и вестибуларния апарат.Когато идваме тук, за нас е събитие, казва бащата на Мария Атанас Тавков. Той е основният придружител.Странно, но момичето няма никакъв страх от коня. Тя го прие с огромна радост още първия път и разбрах, че с нея ще се работи много леко, казва треньорката по конна езда Мина Генова. Имала съм страшни случаи от юли, когато започнахме да работим по програмата. Едно от децата например изпитваше зловещ ужас от коня. Аз се качих заедно с него. То се разкрещя, разплака и накрая се напика. Вкамених се, тъй като знаех, че момиченцето получава и епилептични припадъци. Казах си: Ами ако гърчът се случи сега,в този момент, какво, Господи, ще правя? След като я свалих, отидох в стаичката си и плаках, за да преживея ужаса, който продължи 5 минути, но емоционално натежа като година, разказва Мина. С Мария е различно. Тя е влюбена в коня, който е женски, кобила. Кръстена е Памела. Може би защото е със светла грива, пищна и със стегната задница. Мина го владее напълно. Всички нейни команди се изпълняват веднага. Затова аз не се притеснявам от реакцията на кобилата, а от емоциите на децата, коментира треньорката.Процедурата при Мария трае не повече от 5-10 минути, но гледката е впечатляваща. Момичето само управлява коня,като взема завоите безпроблемно. Пази равновесие. При тръс си повдига предните крака, а Мария остава закрепена в седлото. Това упражнение е трудно дори за здрав човек. Болното момиче обаче се справя отлично. Личи є, че е щастливаСеансите са с различна натовареност, в зависимост от това, колко е съхранен умственият потенциал. Обикновено започваме от концентрация на погледа, следват упражнения за ръцетеи накрая идва ред на краката. Хипотерапията помага изключително за координацията и натоварване на гръбначната мускулатура, което е много важно за болните от детска церебрална парализа, обяснява Мина. Според това, каква е формата на заболяването лека или тежка, се определя и амуницията. Има деца, които едва се държат върху коня. Главичките им клюмват, тялото им се гъне. Те са със специални амуниции, които са доста скъпи 200 евро. Работим с ентусиазъм, надяваме се да помогнем. Най-много ми помага едно младо момиче, което има болна сестра-близначка и е съпричастна с проблема, казва Мина.Инак децата с увреждания и родителите им трябва да се справят кой както може. Социалната ни политика в това отношение е много слаба. Ето ви един куриозен пример. Момче с церебрална парализа е лишено от помощи, защото имало аудиоуредба. Представете си, та това е прозорецът му към света. Той никъде не излиза, защото не може. С никого не общува, защото не излиза, казва бащата на Мария. И допълва, че сега се подготвя абсурден закон за хората с увреждания. Според него болните няма да се делят на болни и по-болни, а на бедни и богати.Тъй като децата ни са лишени от ходене на градина и на училище,трябва да ги обучаваме в домовете си. Мария е отличничка, казва Атанас Тавков. Детето обаче не може да получава стипендия, защото не посещава училище.А не посещава училище, защото в него няма условия за проблемни деца. Човек се чуди как Тавков обяснява безкрайния низ от нашенски “параграф 22” без нотка на злоба в гласа си. Обикновено подобни хора озверяват. Или се смиряват. Той не в нито една от двете категории. Приел е съдбата на дъщеря си и с благородство и достойнство отстоява позициите на всички деца с подобна съдба.
Автор: "Марица"